Оживална форма

Оживална форма на патрон тип „Спитцер“, съставена от дъгите на две окръжности с отношение на радиуса на окръжността към калибъра 120/100 = 1,2

Куршум „Спитцер“ (вляво).

Оживална форма (също така „оживало“, от на френски: ogive/augive – глава, стрелка/предвиждам, увеличавам) е обтекаема двуизмерна или триизмерна форма, което е между конус и елипсоид. Форма на островърха дъга или арка.

В заемка от руския език терминът „оживало“ се употребява обичайно за описване на формата на крилата на самолета, върховете на снарядите, куршумите, мушките и т.н., а също така понякога и в архитектурата.

Характеристика на формата

Класическата оживална форма („оживало на Карман“) е образувана от дъгите на две окръжности (виж рисунката; в триизмерния случай се използва въртенето на тези дъги).

„Остротата“ на формата при това може да се характеризира като отношением на радиуса на окръжностите към максималния диаметър (калибър в случая на снаряд/куршум). Колкото по-голямо е това отношение, толкова по-„остро“ изглежда тялото. При куршумите това отношение обикновенно лежит в пределите от 4 до 10 (типичното е около 6); за снарядите достига до 16.

Куршщумът се нарича с форма тип „Спитцер“ (на английски Spitzer, от на немски: Spitzgeschoss, остър куршум), ако неговият край не е закръглен, а допирателната на образуващите оживалната форма дъги на окръжностите, в местата на стиковане с цилиндричната част на куршума, е паралелна на страните на цилиндъра.

Употреба

В аеродинамиката

Космическа совалка.

Оживална форма се ползва за по-добра аеродинамика. Преди XIX век артилерийските снаряди и куршумите обикновено са били със сферична форма.

Предимства на оживалната форма пред други форми (конична и полусферична/елептична) са:

• намалено въздушно съпротивление и съответно увеличение на далечината на стрелба за снарядите/куршумите и ракетите;
• намалено нагряване от триене на главата на балистичните ракети, крилата на самолетите и космическите кораби.

В архитектурата

Арка на будистки храм от 4 век.

Оживални форми в готическата архитектура.

Характерна форма за арките в готическата архитектура.

Подобни форми имат арките в будистката и ислямската архитектура.

Литература

• Мушка, часть огнестрельного оружия//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
• Наконечник снарядный//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.
• Граната//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.
• Мушка//Новый энциклопедический словарь: В 48 томах (вышло 29 томов). – СПб., Пг., 1911 – 1916.
• Бронебойный_снаряд//Большая советская энциклопедия: в 66 т. (65 т. и 1 доп.)/гл. ред. О. Ю. Шмидт. – М.: Советская энциклопедия, 1926 – 1947.
• Самойлов К. И. Морской словарь. – М-Л: Государственное Военно-морское Издательство НКВМФ Союза ССР. 1941. (на руски) в Морском словаре

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ogive и страницата „Оживальная форма“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.